Теодора Паунова
"Вярвам в себе си!"
Днес ще споделя с вас една идея, която прочетох в книгата "Подсъзнанието може всичко - при децата" и реших да изпробвам на практика (синът ми е на 3,8г.).
Като родител един от основните ми стремежи е да помогна на детето да расте уверено и вярващо в себе си, в своите способности и да намира в себе си мотивацията да търси приемливи начини, по които да постига своите цели в живота. Вярвам, че това се постига с много подкрепа от страна на родителя, безусловна любов, приемане на детето такова, каквото е и поощряване на неговите силни страни и положителни качества. А в забързаното ежедневие често приемам за даденост положителните усилия на детето и забравям да ги отбележа.
По тази причина идеята, която прочетох преди седмица, много ми хареса и веднага започнах да я прилагам на практика. Нарича се "списък с качества". В нашия случай е "дъска на положените усилия за деня". Става въпрос за изграждане на рутина в определена част от деня (за предпочитане в края, например преди ритуала за лягане), заедно с детето да съставяме списък с положените му усилия и постижения през деня. Аз пиша, двамата изброяваме това, което ни хрумне.
И така започнахме всяка вечер преди четенето на книжки да пишем върху дъската. Първата вечер извиках Влади и му предложих да напишем няколко неща от деня, които е доволен, че е направил или че е положил усилия да свърши. В началото аз се включвах активно кое според мен заслужава място в този списък. Всеки изминал ден той се включваше все по - активно и ентусиазирано. Ето част от примерен списък, като някои от нещата са негови хрумвания без корекции:
1. Влади днес пренесе дрехите от сушилнята до леглото.
2. Влади игра с децата в занималнята.
3. Влади ходи в Лидл.
4. Влади сподели колички с Бориславка.
5. Влади вдигна самолета нависоко и той летя.
6. Влади си прибра играчките сам.
7. Влади не се отказа и опитва отново да си облече блузата с качулка.
...
Позитивни ефекти, които наблюдавам, откакто вкарахме тази рутина (вече 8ми ден):
1. Негативните емоции и напрежението вечер преди лягане намаляха.
2. Изпадането в неутешим рев, когато нещо не стане от първия път също намаля.
3. Откакто написахме, че си е прибрал играчките, започна сам да ги прибира всяка вечер.
4. През деня сам започна да забелязва някакви свои усилия, които е положил и да изглежда видимо доволен и удовлетворен от себе си.
5. Снощи след приключването на списъка, аз казах "Гледай какъв дълъг списък написахме днес", а Влади ме заби с отговора си "Да... Аз вярвам в себе си!" Нямах никаква идея откъде му дойде такъв коментар, но имам подозрения, че е от една книжка за Мечо Пух. Само се чудя как е направил връзката.
6. Тази вечер разбрах, че Влади може вече сам да си съставя списъка. Докато оправях сестра му за лягане, той дойде и ме помоли да напишем постиженията за деня. Отговорих му, че в момента съм заета и първо ще приключа с малката. Той си взе един маркер и съвсем сам си състави списък, който после обсъдихме (тъй като аз имах нужда от преводач).
На снимката е списъкът от тази вечер, като вляво са числата от 1 до 8. 😅
За пореден път се изумявам колко способни са всъщност децата и колко малко им трябва, за да повярват в себе си.