Забременяване след 2 аборта

Никки, аз съм с 3 неуспешни бременности след раждане на първото ни дете. Първата ми бременност беше безпроблемна и не съм подозирала, че 3 години ще се мъчим и чакаме да имаме нашата дъщеря.

Направих имунологични изследвания при доц. Конова в Плевен, правих терапия, но въпреки това имах отлепяне на плоден сак и кървене в в 5-7 г.с.,когато забременях с дъщеря ни. Благодарение на терапията по време на бременността и с Божията воля, след  тежка бременност, проблемна плацента  и 100 дни на легло, сега се радваме на нашата малка принцеса.

Така че, не се предавай!   

 И аз съм така два спонтанни аборта след една успешна и безпроблемна бременност  .Оказа се обаче по сложно при мен - имам изградени антитела към мъжа ми от който е пръвото ми дете и  7 години след раждането още си стоят -т .е изхвърлям всичко което е с неговите гени ! Аз лично се съмнявам че ще успея да преборят това , и съм на път да се откажа , на кантар съм 50 на 50 .

И аз да се запиша в темата. Един мисед в 11 г.с. това лято и едно дете на 1 г. 4 м. Смятам доста изследвания да направя, въпреки че не било статистически и икономически оправдано, а се чакало поне 2 аборта. Първата бременност без никакъв проблем.

Не се отказвай! 

За съжаление, е трудно , най- вече психически , но и финансово .Оказва се , че за да успеем трябва да приготвя сума равна на 2 инвитра . Опитвам се да се настройвам , че  явно такава ми е съдбата и даже трябва да съм благодарна , че поне имам едно дете . Най - лесното е да сменя мъжа, тогава проблеми нямам да имам - а и както ме ядосва напоследък ...... съм му вдигнала мерника 

red_violet, разбирам те за финансовата част, а и вече имаш едно дете. Ние също доста се охарчихме покрай първата ми успешна бременност- изследвания, терапия с имуновенин, интралипид, фракси, прегледи и т.н. Сега дъщеря ми е на 2,6 г. За второ не мислим в момента, но си остава едно вътрешно желание, та ако сме по-добре финансово след време, може и да се навия...
Просто ти дадох кураж, ако наистина много го искаш, да не се отчайваш!

Здравейте, момичета Случайно видях темата и реших да споделя и моя горчив опит. Хубаво е да има такава тема и историите с положителен край да вдъхват надежда на момичета, които още не са достигнали до него.
Аз мога да се похваля с един спонтанен в 7 г.с. преди две години и мисед в 9 г.с. тази пролет. При мен всичко е "овкусено" с неизяснен стерилитет и искрено се надявам третата бременност да настъпи този път за период по-кратък от година и няколко месеца. Опитвам се да разсъждавам логически, да не се отчайвам и да вярвам, че двата пъти са били или случайност или поради това, че не съм прилагала определена терапия. За момента се отказах от идеята да правим процедури, която ми се въртеше в главата преди последната бременност и сме решили да се пробваме с руската рулетка поне още няколко пъти. Не ми е лесно, но гледам да не се оплаквам заради всички момичета, които са имали много по-тежка съдба.
red_violet разбирам как се чувстваш макар да не съм точно в твоите обувки. Моето мнение за момента поне е, че лично аз не бих се подложила на това, през, което минах последните няколко години, ако вече имам едно дете. Първо, че финансово ще ни удари още повече второ, че ще лиша детето и мъжа си от майката и съпругата, която би трябвало да бъда. Страшно много  се промених като личност в последно време, определено не се харесвам и ми е трудно да го променя. Разбира се това си мисля сега, когато нямам нито едно дете и знам колко трудно ще стигна до него. Не мога да знам някой ден след много години, когато дай боже вече имам едно дали в някой момент няма да ми прещрака за второ и да позабравя цялата "прекрасна процедура" по постигане на тази идея.
Другото важно решение, което до някаква степен и аз трябва да взема за себе си, и броя на децата не е толкова важен, е до какъв предел трябва да стигнеш в опита си да постигнеш желаното дете и да рискуваш здравето и живота си. И аз съм против всякакви терапии и бъркане в имунитета. Страшно много изчетох относно всички неща, които се откриха при мен и които изследвах, за да се захвана за определено нещо и да приема, че трябва да пия определено лекарство или да си бия определена инжекция. Само терапиите при имунологичните проблеми не успяха да ме убедят, че имат някакъв истински резултат, а има страшно много теории какви вреди може да нанесат след време. Поради тази причина отказах и да правя каквито и да е изследвания в тази област, а дори да ги бях направила съм убедена, че и там би излезнало нещо и веднага ще ми се назначат някакви си вливания. И въпреки огромного ми желание за дете ми изниква картинката как след време се разболявам от нещо и как евентуално рискувам семейството ми да остане без мен. Всяка жена с всяка бременност рискува до огромна степен здравето си. Проблемите, които могат да възникнат през самата бременност, а и тези на по-късен етап са толкова много. За всички нас, които се подлагат пък предварително на всевъзможни изследвания, терапии и процедури пък риска е още по-голям. И в този ред на мисли, когато сме се отчаяли до краен предел и почнем да си блъскаме главата, трябва да си зададем въпроса до къде ще стигнем по този път - ще рискуваме ли здравето и живота си, ами ако прекратим живота си внезапно и оставим семейството и близките си само заради това да станем майки, трябва ли да сме такива егоистки. Ето защо трябва да го решиш вътрешно за себе си като единица, след това с половинката си като семейство. Може да е сега на момента, може да си дадеш малко време и почивка въпроса е да си в мир със себе си. Успех 

Момичета, мисля че не съм писала в темата от както забременях! Вече съм в 5 месец, за мен е трета бременност....Много тежко ми минава всичко, а толкова надежда имам всичко да е с щастлив финал. Даваме всичко от себе си и аз и съпруга ми, но препядствията са едно след друго Днес ми поставиха диагнозата плацента превия и съм страшно притеснена. С бебка всичко е наред, но ние не можем да се порадваме истински!
Със страх ми минават дните и понеже по цял ден съм в леглото лошите мисли не ме напускат! Много е трудно, но се моля на Господ и знам че всичко е в неговите ръце!
Успех на всички    Няма жена която да не заслужава да бъде майка и аз ви го желая от сърце 

Горе главата! Всичко ще се нареди! 
Пази се, лежи- ако така те съветват лекарите! Успех!

AMARIA силни прегръдки от мен. Вярвам, че Бог ще възнагради изтерзаните ви души.
Откажи се от тези лоши мисли. Така или иначе всичко вече е в едни други ръце. Мисли позитивно и се моли. Сигурна съм, че това има ефект.   

Дени, Ники, благодаря, момичета   
Дано Господ е с нас и ни дари с най-прекрасните същества 

здравейте! Искам да попитам тези които са с терапия предписана от д-р Конова (склонност към тромбофилия) вливахте ли имуновенина след визуализиране на плоден сак? Много е скъп около 600 лв,и незнам .....не е ли достатъчен само фраксипарина,аспирина и утрогестана? Ако ми кажат  двамата ми гинеколози да го влея ще го направя,просто не ги попитах,защото бях много притеснена тогава.....

Аз вливах имуновенин два пъти - в 6 г.с и после в 10 г.с пак. После от клиниката ми казаха, че няма смисъл да го правя и трети път! Първия път го вливах в Плевен, а втория в Бургас. Втория път ми излезе по- евтино, точно с колко не помня, но намерих ампулите с около 0,50 стотинки по-евтини, а вливнето беше 30 лв, в сравнение с Плевен, където ми взеха 85 лв.
Това обаче няма значение, аз все още си мисля че стигнах до тук благодарение на имуновенина и фраксипарина, цялата терапия е комплексна и щом доц. Конова я е назначила, значи я спазвай стриктно!
Успех   

Аз не съм правила тези вливания с имуновенин. Бяха ми предписани, но моят гинеколог прецени, че нямало нужда. След визуализиране на плоден сак започнах фраксипарина,аспирина и утрогестана. Имах отлепване на плодния сак още в 6 г.с. Всъщност изтиках бременността. При мен стана трудно последния триместър поради ниско прикрепената плацента. Откъм тромбофилията нямах проблеми. Другите предписания на доц. Конова изпълних.

Аз в момента също съм с диагноза плацента превия и очаквам да се вдигне! Ще ми разкажеш ли как премина при теб бременността в полседния триместрър ?
По думите ти разбирам че е завършила успешно