Следя темата с голям интерес. Имах късмета на две от близките ни площадки да се запозная с много хубави хора с деца около възрастта на моето. Ходим там преди обед или в ранния следобед преди по-големите деца да свършат детска градина. Харесва ми това, че всичко, което носим е общо - всеки играе с играчките на другите, учат се да споделят и да изчакват. Когато обаче дойдат по-големи деца картинката се променя и просто си тръгваме..
- Публикувана: 14 май 2024, 09:14 ч.
- Последно мнение: 19 май 2024, 08:09 ч.
Конфликти на детски площадки
Учи площадката. Както на някои откровени дивотии, така и на полезни неща като това как да контактуваш, как не е задължително всичко да е справедливо и т.н.
На мен не ми е приятно място, но не всеки път мога да го обясня на детето си. За по-големите може би има достатъчно други развлечения, но докъм 4 г. още не можеш да запишеш детето на спорт и каквото и да правиш, все в един момент се оказва, че в близост има площадка, на която иска да отиде.
Мисля, че бях разказвала веднъж, как още докато беше на 2-3 г. едно по-голямо дете за нула време го научи да хвърля камъни по бездомните котки. Видях се в чудо. На децата да обяснявам ли, котките ли да спасявам от лапешки набези.
На мен не ми е приятно място, но не всеки път мога да го обясня на детето си. За по-големите може би има достатъчно други развлечения, но докъм 4 г. още не можеш да запишеш детето на спорт и каквото и да правиш, все в един момент се оказва, че в близост има площадка, на която иска да отиде.
Мисля, че бях разказвала веднъж, как още докато беше на 2-3 г. едно по-голямо дете за нула време го научи да хвърля камъни по бездомните котки. Видях се в чудо. На децата да обяснявам ли, котките ли да спасявам от лапешки набези.
Социалните контакти идеално се разрешават с няколко приятелки с деца на същата възраст и със същия подход на възпитание.
Ами ако нямаш такива приятелки и познати с деца на твоята възраст? Чувствам се задължена да ходя по въпросните площадки заради детето, за да се “социализира”… на 1 годинка е и от това, че е по цял ден с мен, баба му или татко му, на рождения му ден в детски център всички деца си играха сами(по-големи) само той беше на врата ми постоянно. Почивствах се като егоист, че не го изкарвам и че заради мен щял да стане интроверт, асоциален и тн…
ФрауДана ме изпревари, но това е и моето мнение.
Всяко дете неизбежно се социализира в ясла, градина, училище, в училищния автобус, в посещавания спорт или на извънкласните уроци, на зелените и бели училища и т.н. След една възраст дори прекалено идва при по-общителните деца.
На 1-2 г. и да го социализираш, то няма нито да разбере, нито да запомни. На малка възраст децата тепърва се учат на поведение в обществото и на комуникация. Общуването със семейство, роднини, приятели, в градския транспорт, в магазина, с домашните любимци, на посещавания спорт, в самолета, в зоопарка и т.н. също ги социализира. Пък за люлки и пързалки винаги има къде да се позабавлява, преминавайки.
Нима възрастните ходят задължително да се социализират на пейката пред входа или в кварталната кръчма, понеже е наблизо и често се засичат едни и същи хора!?
Всяко дете неизбежно се социализира в ясла, градина, училище, в училищния автобус, в посещавания спорт или на извънкласните уроци, на зелените и бели училища и т.н. След една възраст дори прекалено идва при по-общителните деца.
На 1-2 г. и да го социализираш, то няма нито да разбере, нито да запомни. На малка възраст децата тепърва се учат на поведение в обществото и на комуникация. Общуването със семейство, роднини, приятели, в градския транспорт, в магазина, с домашните любимци, на посещавания спорт, в самолета, в зоопарка и т.н. също ги социализира. Пък за люлки и пързалки винаги има къде да се позабавлява, преминавайки.
Нима възрастните ходят задължително да се социализират на пейката пред входа или в кварталната кръчма, понеже е наблизо и често се засичат едни и същи хора!?
Вирусите по-скоро се лепват в яслите и градините. Навън, на открито вероятността не е толкова голяма. Не става въпрос детето да се учи на социализация на площадката, а че си търси своето -себеподобни, с които да играе. Много често в яслата точно спят и ядат. След нея на моето дете му се играеше много, за да мога със спокойна съвест директно да го прибера вкъщи. В градината вече е по-различно.
Не зная, късмет ли имах, но около нас са три детски площадки, на 5-6 минути пешеходно разстояние. Като прибавим и площадката до детската градина, както и импровизирана , от точно три люлки пред блока, място винаги е имало. Ако има навалица, никога не съм "подрежда ла" детето да чака ред пред люлка, но винаги то носеше топка или играчка за пясъчника. На люлки те-в момент, в който не напират желаещи.
Винаги съм мразила тълпи, навалица, опашки. Никога не бих се бутала, напр. на някакъв безплатен концерт, шоу. Детето също, предпочита да не е някъде, вместо да се бута, за да е напред.
За две-три годишно дете няма особени възможности за допълнителни занимания, но моето обичаше освен площадките, просто да се разхождаме в някой парк. И да си намира "съкровища", най-често пръчки.
За играчките-носеха такива, които и да загуби, няма да страда за тях.
Иначе и сега като минем през площадка въздиша"ох, детството ми!", обичаше площадките. Но някак, успя да ги ползва в спокоен момент, извън стълпотворенията.
Винаги съм мразила тълпи, навалица, опашки. Никога не бих се бутала, напр. на някакъв безплатен концерт, шоу. Детето също, предпочита да не е някъде, вместо да се бута, за да е напред.
За две-три годишно дете няма особени възможности за допълнителни занимания, но моето обичаше освен площадките, просто да се разхождаме в някой парк. И да си намира "съкровища", най-често пръчки.
За играчките-носеха такива, които и да загуби, няма да страда за тях.
Иначе и сега като минем през площадка въздиша"ох, детството ми!", обичаше площадките. Но някак, успя да ги ползва в спокоен момент, извън стълпотворенията.