Преместване в друго училище

То това по друга линия, понеже ние не сме в България и аз често правя сравнения и разказвам. На всеки родител му се иска най-доброто за детето му. Неизвестно защо в България за добро се счита високообразовано. Истината е, че на всяка държава са нужни най-различни по образованост кадри и добри доходи може да се печелят и без висше образование. Все още се вярва в “учи, че да не работиш”

Защото, Di Soleil, искам за дъщерите си най-доброто и ВиК майстор не се вписва в представите ми за това. Защото всеки родител иска детето му да не е посредствено и да постигне повече, да може, да се бори, да отвори много врати. Защото родителството не се измерва с това колко паници мусака съм им сипала да ядат, а какви човеци съм им помогнала да станат. Ами не ми е все тая дали детето ми ще е адвокат или шлосер, с цялото ми уважение към професията. Признавам си, ако детето ми бъде пуснато в потока към ВиК, бих го приела като личен провал. Не пишем домашни, ходи на занималня и времето е достатъчно. Понякога учи допълнително сама, има абонамент за платформа за учене, за непознатите думи напомням да ползва гугъл, но не ми тежи и сама да обяснявам. Много е удобно човек да каже, ама има нужда от всякакви професии, мерси, ама не мога да ги навия да възприемат училището като  "колкото-толкова и каквото - такова", само защото могат да работят и магазинерки. По тази логика дай и ние да не драпаме за повишение в работата, да си вегетираме и да плюем по шефа, в една фирма има нужда и от изпълнителен директор и от чистачка 🤷‍♀️

Ven4e444, нещо си противоречиш. Добри хора ли искаш да са децата ти и по възможност щастливи, или непременно високообразовани? Ако ти се е паднало дете с по-малко потенциал, по-малко IQ, ще го връщаш ли, ще се срамуваш ли или направо ще се отказваш от него?!

Защо да си противореча, децата ми са добри и щастливи, едното е малко, другото е ученичка с отличен успех и поведение без забележки, защо нещата да се взаимоизключват? Не знам какво IQ има, не сме я измервали 😀 Но не мисля, че трябва да е и кой знае какво, за да се оправя в 3ти клас. По Вашата логика, Динчо, слабите ученици са добри и щастливи хора, а силните точно обратното ли? А за това дали бих се отказала от детето си или бих го върнала, изобщо не ми се коментира. Детето е такова каквото си го направиш, ражда се с попивателна и от теб зависи с какво и колко ще я напоиш 😊

Личи си, че имате малък опит само с едно дете. Всеки човек се ражда с определен капацитет (Ай Кю). Не можеш да надскочиш себе си, можеш само да достигнеш тавана на възможностите си. В трети клас  сигурно 90% от децата са отличници, но този процент рязко намалява в пети клас и още веднъж в осми.
И не, не е толкова важно детето да е отличник, по-важното е да учи с разбиране, да развива интересите си, да спортува, да има време и за игра, както и да развие умението да учи системно и да не се отказва пред трудностите, но и да отсява важното от маловажното. А най-важното е, да се чувства подкрепено, прието и обичано такова, каквото е. Дори и да не е отличник, дори и да не носи медали от спортни състезания или конкурси. Дори и да е най-обикновено, не талантливо, и с успех някъде около четворката.

Прочетете малко, не го казвам с лошо, човек се ражда с определени възможности. Ако детето ви не е надарено за оперна певица, няма какво да попива. Това е талант. Не съм написала, че слабите ученици са добри и щастливи хора. Написах, че всеки родител е добре да се старае децата му да да добри и щастливи хора. Дали ще са нобелови лауреати по физика или магазинерки, това няма значение.

Чакай бе Ven4e444, аз къде съм казала, че е лошо за децата да учат и да станат адвокати?? Казвам, че не може до 7./8. клас всички да са подложени на еднакво натоварване и да учат синус и косинус когато това е напълно ненужно за някои бъдещи професии. Това казвам, че няма нищо лошо в пресяването и насочването на децата съм училища с различни натоварвания и насочвания. И ако насочат детето ти към училище с по-ниски изисквания то става на база на постигнат успех и преценка на учителя до колко детето може да се справя само и да са самоподготвя. Имаме много различни представи за успех и провал. За мен ще бъде родителски провал ако аз съм тази, която “натиска и насочва” детето си, а не го е научила само да следва пътя си. Пред един адвокат, който съм натискала да учи и да стане адвокат по мой избор предпочитам един тийнейджър, който още на 16 разбира, че страстта му да човърка и ремонтира неща може да му носи доходи и удовлетворение, завършва не като отличник, но с достатъчни умения, отваря фирма на 22 и започва да гради собствен бизнес, наема работници, трупа клиенти, запълва графици, защото гладът за качествени майстори/фирми е голям. В това време 22годишният студент по право заляга над учебниците е още е далеч от самостоятелно поемане на пътя който … родителите му са му определили.
Надявам се ме разбра.
Относно интелекта: човек се ражда с определени заложби и ако всичко е така, както трябва да бъде накрая на израстването си той ще развие 100% от капацитета си. Обаче идва едно нещо, което наричаме възпитание . Чрез него правим децата нормални и постигаме резултата от картинката.

Динчо, не говорим за оперни певици, а за деца в начален етап. През цялото време говорим за това, че едни деца се справят в училище, други не. Не съм съгласна, че е нужно IQ над средното, за да може детето да се справи във 2ри клас. Детето с по-високо IQ възприема по-бързо, да кажем, че чете урока веднъж. Това с по-ниско трябва да го чете пет пъти ако трябва. Твърдите, че си противореча, къде точно? Къде съм казала, че е по-важно да е отличник, отколкото да е щастливо и добро дете 🤔 Прочетете си поста и се замислете как звучи, че и ме питате дали бих се отказала от детето ако не е отличник 🤦‍♀️ Di Soleil, вие пък искате да ми кажете, че трябва да оставя 8-9 годишно самичко да прави избори дали да учи или не, да не го натискам и насочвам... Как не разбрахте, че когато детето се научи на труд и отговорност, пред него скоро ще има много избори, може да не стане адвокат, но ако го желае, ще има нужните способности да го направи.

Къде казвам такова нещо? Как разбрахте, че не съм разбрала?!  Това пък третото ще го оставя без коментар. Силното желание не създава възможности. Силното желание без възможности наричаме обикновено “на гол тумбак, чифте пищови”.
Очевидно си търсите партньор за спор, защото ако не беше така нямаше да спорите с мен за неща, които никога не съм казала.

Децата имат различни начини за учене - един ще прочете урока и ще го запомни, то и аз бях от тях, друг ще вникне и ще го разбере, макар че няма сигурно да може да го възпроизведе гладко, трети ще научи повече, ако му се разкаже или покаже. От пети клас нагоре рязко намаляват отличниците, защото вече урок не се усвоява с едно-две или пет прочитания. А и нека не си кривим душите и да отричаме, че в начален курс няма изкуствено завишаване на успеха. И субективизмът е по-голям дори. Не е все едно класна с 20 часа седмично с класа си и 15 учители с по 5-10 класа по 26 деца.

Ee, то едно време плашеха децата с чистачки и метачки, сега явно с магазинерки ги плашат. Ами и без магазинерки не може и няма лошо в това децата да имат силни и слаби страни - респективно предмети, по които са добри и такива, по които не са чак толкова. На мен едно време математика не ми харесваше грам и колкото и да се мъчеха вкъщи да ми показват и помогат - не ставаше.

Добре, защо не допускате, че има деца, които учат без натиск и заплахи и се справят с уроците по всички предмети. Това може и да се промени след 5ти клас, а може и така да си остане. Темата е за дете във 2ри клас, напомням. Солей, това имам предвид . Разбира се, че ще следва пътя си, но то няма истинска визия за път на 8-9 години. Ето, моето иска да стане художник и да отиде в приложното училище, миналата година искаше да стане учителка. Когато стигне до етап да направи реален избор, ще е подготвена за много варианти, и не защото аз я плаша с професия магазинерка. Но на тази възраст не мога да кажа, ще става художник, майната на математиката. Дразните ме, Di Soleil, с твърдението си, че у нас битува "учи, за да не работиш" и го приемам като обида лично към мен, защото детето ми учи. Може би не сте наясно, но хората, които се занимават с интелектуален труд всъщност също работят. Мен също са ме плашили, че ще стана чистачка, помня го, но не ми се е отразило. Аз пък обичах българския и исках да стана журналист, но така се завъртя живота ми на 25 години, че имам професия, в която ползвам повече математика и си я харесвам. И съм благодарна на майка си, че държеше да знам синус и косинус, анатомията на човека и планетите в Слънчевата система, е така за обща култура.

Не знам на кого и защо се дразните, но много се напрягате. И като сте чували за синус, използвате ли го в живота?

Динчо, казала съм на кого и защо. Аз не ги използвам, но има хора, които ги използват, може след 10 години и на мен и на вас да се наложи, кой да знае. Понеже не съм мореплавател, не ме касае пряко и дали земята е кръгла или плоска, нали.

Мисля, че няма идеална система в света. За един една е подходяща, за друг - друга. И все пак имаме избор - нагаждаме се към системата, като се стремим да се възползваме от възможностите, които тя ни дава и да сведем минусите до минимум или сменяме системата/ държавата, с такава, която смятаме, че повече ни подхожда.
Децата дори в едно семейство и от едни родители нито се раждат еднакви, нито съвършени. Всяко дете е индивидуалност. Родителите, чието първо или единствено дете отговаря на представите им за идеално дете смятат, че това е тяхна заслуга, защото всичко са направили правилно, според умните книги. Опитът им обаче съвсем не е достатъчен, за да считат, че ако друго дете не е от същия калибър, то грешката е в него и в родителите му. Понякога с второто дете мирогледът им се разширява и разбират, че не винаги и всичко се развива идеално. Има и родители, които го разбираме още с първото дете. И двата вида родители обичат децата си и имат правото да се гордеят с постиженията им, без значение дали са донесли златен медал или просто са финиширали.