Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Със сигурност не, но ако държи да се опита да съхрани тази връзка, може да опита (неколкократно). Според резултатите от тези опити, вече ще си преценява устройва ли я, или не, приятелство ли е, или не.

Е, ти знаеш отговорите и не разбирам какво питаш.

Имаш файда и тя ти е полезна. Прави се на заинтересувана от приказките и, които вероятно щедро споделя с всеки. Не се товари от безкрайните оплаквания и проблеми. Кимай окуражително и не се втурвай да я спасяваш. Даже е цяло чудо, че такъв егоист има с кого да те запознае и го прави.

Не е чудно. Такива разговорливци са много общителни и привличат вниманието. Около тях има винаги хора, но те минават и си заминават като усетят характера им. Тоест текучество голямо и променливо, но нито един близък.

sorscha, точно така е, за тях няма значение кой е отсреща, важното е да слуша; нещо, което може да се каже с две- три изречения, го разтеглят до безкрай и по същество се говори едно и също, казано по 20( примерно) начина.
Няма как в един момент да не му писне на човек, колкото и да е търпелив.

Интересно става, ако се съберат две от тази порода, кой кого ще наговори 😂( ама пък и те търсят слушатели, не хора, с които да водят разговор).

Аз лично не виждам какъв е проблемът. И двете имате ползи от приятелството, но ползите са различни. Всичко в едно не съществува. Има приятели за ядене и пиене, има за кутурни мероприятия, има за обсъждане на книги, хобита, смейни и работни проблеми,  има такива за душевните терзания и т.н. Няма човек, който да става за всичко и да отговори на всичките ни потребности. Намери някой друг, който да те изслушва и с който да споделяш своите проблеми. И аз имам подобна приятелка, но тя е правила (и прави) за мен неща, които са значели толкова много за мен, че аз с удоволствие и оказвам емоционална и морална подкрепа, когато има нужда и не и се сърдя, че тя емоционално не може да ме поеме.

Аз говоря ужасно много, както може да се предположи по това колко много пиша и тук, но затова отбягвам мълчаливите хора, иначе стават жертви Приятелите ми дрънкат, дори повече от мен и има баланс. Авторката казва, че е забелязала с друга, не толкова тиха приятелка, въпросната да изслушва повече проблемите и. Явно, защото също говори. Пък самата авторка съзнателно използва въпросната приятелка и според мен не я харесва, не се интересува от споделените проблеми, мълчи търпеливо, за да получи достъп до хората, които и трябват, че и се оплаква. Да си намери хора, за които и пука, и да си говорят, вместо да се прави на жертва.

Искаше насоки, ето ти:
1. хората по принцип са фокусирани върху себе си. Вероятно и ти подсъзнателно се дразниш, защото не идва твоя ред да споделяш своите проблеми, в което няма нищо лошо. Истината е, че ако ние не мислим за себе си и не се застъпваме за нас самите, друг няма да го направи.
2. нормално е да ти писва да слушаш за чужди проблеми. Както е нормално отсреща да не се уморяват да ти ги споделят.
3. още по-нормално е да я изслушваш щом имаш изгода от нея, както сама си споменала - тя те товари с проблемите си, но ти получаваш компенсация под формата на контакти, които ти помага да създадеш. Взаимно сте си полезни по различен начин.
4. ако изгодата ти вече не ти е достатъчна, можеш да прекратиш взаимоотношенията си с нея.
5. ако се надяваш някой да ти каже, че си добра, права и т.н., те съветвам да си го спестиш! Трудно ще стане, а и дори да не стане, това си е твоя живот. Никой тук няма да се поболее от мъка, ако спреш да общуваш с тази приятелка, нито пък ще му стане лошо, ако продължиш. Това касае само теб и всяко решение, което вземеш ти самата, е правилно.

Винаги е по-добрият вариант, ако на човек му липсват някакви умения - комуникационни, социални, да работи в посока да ги развива и надгражда, отколкото да се примирява и задоволява да бъде нечие кошче за душевни отпадъци, отдушник на социални пчелички. Предполагам, че най-малкото би било обидно и неуважително авторката да споделя проблем и отсреща да се претупва или отговаря проформа, отново връщайки се към собствената особа в център. Пиша това като човек, който с приятели говори доооста за себе си, и по принцип е средно до голямо (понякога) кречетало. Никога не съм водила, обаче, монолози и се интересувам искрено да помогна, ако приятелка има проблем. Хора, чиито стил на комуникация по принцип е предимно оплаквачески, трудно ще ми попаднат във френд листата на първо място, но знам че не за един или двама в това се състои приятелството. Познавам такива и е по-добре да не те хващат за слушател - натоварващо е и отблъскващо.

Като гледам какви теми пуска авторката, рязко са й потънали гемиите. Не знам как може да има някой, който повече да се оплаква или да провокира проблеми, без да има такива...
За мен натоварващият човек е тя самата, а отсрещната страна се опитва да измести тематите за разговор в различна посока....
Това са си мои наблюдения...
Ама с един поглед по наболелите й въпроси - за войната, за смисъла (или за липсата му), за проблемите - ако имах такава позната за разговор, при всички положения бих отклонявала такива разговори.

Помисли защо привличаш подобни хора и ги толерираш. Аз също съм била в подобна ситуация, едва сега се чувствам свободна от такива псевдо приятел/ки, отдалеч разпознавам опитите да ме засмукват и използват.

Имай предвид, че накрая всичко приключва доста грозно, тя по никакъв начин не те възприема като приятелка, но на принципа "крадецът вика дръжте крадеца" ще те заплюе и ще манипулира фактите, така че теб да изкара виновна., за каквото и да е, без значение е.

Здравей,

Била съм в твоята ситуация многооооо пъти и точно от думата "много" става ясно, че всеки път, когато осъзная, че даден приятел/приятелка не се интересува от мен и моите чувства прекратявам въпросното приятелство.

Истината е, че има много възпитани хора (като теб например), които изслушват събеседника си, което често се бърка с "тих човек", т.е. понеже не я прекъсваш си тиха. Според мен няма хора, които в даден момент от комуникацията с други хора да не искат да споделят или кажат нещо за себе си. Въпросът е отсрещната страна как реагира и дали изобщо иска да те чуе.

Факт е, че има хора, които обичат да говорят за себе си и другите не ги интересуват, няма нищо лошо в това, все пак "всеки сам си преценя". Обаче... След скромният ми 35 годишен опит мога с чисто сърце да дам следния съвет - не си хаби времето с грешните хора.

Веднага давам пример: Когато бях малка (на 13 години) се запознах с едно момиче, което живееше в съседния вход. Станахме близки, приятелки и така чааак до около 25-26 години. През този период се случваше следното: слушах по цял ден за нейните гаджета, за нейното училище, за нейното семейство, за нейния брат и постоянно я изслушвах (защото това правят приятелите), често й давах дори от моите дрехи за срещите с гаджетата й, излизах често с тях (бях третия човек) защото родителите й не я пускаха сама. Абсолютно пропиляно време, защото за този период аз загубих фокуса върху себе си и не ми се случи нищо интересно, понеже бях ангажирана с нея, но нали за това са приятелите... Аз също като теб, благодарение на нея се запознавах с нови хора, защото нейните гаджета постоянно се сменяха и имаха свои приятели и т.н. Пътищата ни се разделиха, преживях го драматично, обаче "всяко зло е за добро" защото, когато се разделиш с някой, отваряш място за друг и така отворих очите си и се оказа, че мога и без нея да завързвам нови приятелства, при това доста по-хубави и обогатяващи.

Повярвай ми, можеш и сама да си намираш нови хора, с които да контактуваш, но да отделяш от свободното си време за човек, който не те пита как си, не се интересува от теб и слага себе си на първо място във взаимоотношенията ви, категорично не е ОК и те съветвам по-рано да се дистанцираш.