егати манияка-олигофрен тоя катерач. Ако аз бях станала свидетел на случката с кучето, леле-мале... Какви ти културни късания с смс-и... 
Адреналин на макс на секундата! 
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 15 май 2024, 13:29 ч.
Ужасни, смешни срещи
егати манияка-олигофрен тоя катерач. Ако аз бях станала свидетел на случката с кучето, леле-мале... Какви ти културни късания с смс-и... Адреналин на макс на секундата! За такова нещо директно давам червен картон без абсолютно никакъв втори шанс.
Навремето така излизам с един тип, срещата мина супер. Минаваме покрай бсфс, там хранех едни кучета. Идват 1-2 от тях, радват ми се, онзи с отвращение - кви са тези помияри....дотам.
Да се върнем към темата?
На дискусия за и против ваксините определено не и е тук мястото
Смешна случка - преди десетина години се чуваме с ММ да ме вземе с колата по път, звъни ми че до две минути е на точката, слизам, виждам колата му, качвам се и сядам. Поглеждам го - изнанеда! Качила съм се в кола на непознат човек с почти идентичен регистрационен номер. Извинявам се, а той ми връчва визитна картичка с думите "Няма случайни срещи, обадете се да пием по кафе".
На дискусия за и против ваксините определено не и е тук мястото
Смешна случка - преди десетина години се чуваме с ММ да ме вземе с колата по път, звъни ми че до две минути е на точката, слизам, виждам колата му, качвам се и сядам. Поглеждам го - изнанеда!
Качила съм се в кола на непознат човек с почти идентичен регистрационен номер. Извинявам се, а той ми връчва визитна картичка с думите "Няма случайни срещи, обадете се да пием по кафе". 
Аз се присетих за един с когото излязох точно един път преди години... Още на първите изречения не спря да се оплаква от живота си, а после директно ме попита дали тежа 90 килограма, а аз тогава бях 65 и още докато бях в шок реши да ми изтърси че много мразел дебели хора, не заради друго, ами защото това означавало, че имат пари за храна 
Без нищо да кажа просто станах и си тръгнах, а след известно време ме видя и отдалече на улицата ме пита защо съм се обидила и защо съм си тръгнала, а аз без да отговоря нищо просто си продължих по пътя. Сега да дойде да ме види с 10 килограма отгоре на онова което бях тогава и сигурно ще ме пита дали тежа 150 килограма 
Без нищо да кажа просто станах и си тръгнах, а след известно време ме видя и отдалече на улицата ме пита защо съм се обидила и защо съм си тръгнала, а аз без да отговоря нищо просто си продължих по пътя. Сега да дойде да ме види с 10 килограма отгоре на онова което бях тогава и сигурно ще ме пита дали тежа 150 килограма 
Евала че си станала и си си тръгнала на мига, а не си седяла да търпиш такова отношение!
Ужас. Що не му каза - баща ми е милионер и ям, колкото си искам....?
Доколкото разбрах, не беше някакъв богат, но не беше и беден, имаше си пари за храна, защото съм го виждала в магазина да си пазарува. Сега ми е любопитно от къде тази ненавист към дебелите хора, но нямаше да издържа да седя още да ми разказва, а и тогава реших, че никой не може да обсъжда килограмите ми на първа среща.
Мерси съм за такива майтапчии. Сигурна съм, че и повечето жени - също.
Препоръчани теми