Благовестието – любов, която прелива
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Пета неделя след Пасха – на самарянката
Съществува мнение, че православните християни не са активни благовестители, такива са евангелистите-протестанти и католиците. Дори съм чувал обвинения, че ние егоистично се занимаваме само със себе си, докато хората в света погиват. Днес няма да влизаме в полемика, а ще опитаме да разсъждаваме върху това, какво е всъщност благовестието и така, с Божия помощ, да видим нещата в истинска светлина.
Благовестието - това е преливането на любовта. Кладенецът на сърцето ти е толкова препълнен, че всички твои думи, жестове и дела преливат и стават за хората около тебе като вода, живителна за изсъхналите им души. В днешната Неделя на самарянката ние сякаш обръщаме повече внимание на разликата между водата на тоя свят и водата, която „тече в живот вечен“. Но какво каза Иисус на самарянката? Той обеща нещо повече: вместо кладенец Той обеща река. В кладенеца трябва да спуснеш ведрото, за да почерпиш вода, а изворът блика, става река и разлива живот.
Тройното въже, което ни свързва с Бога
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Четвърта неделя след Пасха – на разслабения
В книгата на Еклисиаста можем да срещнем една поговорка, на пръв прочит неблестяща с оригиналност, но в която има скрита дълбочина: „Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно“ (Екл. 4:12).
Мъдрецът говори за силата на сплотеността и единението. Бог е Троица – Отец, Син и Свети Дух; семейството е троица – мъж, жена и дете; приятелството; църковното братство, където "двама и трима са събрани в Мое име"... Според експертите тройното въже е оптималният вариант за издръжливост, при което трите нишки взаимно се допират и оплитат.
Така е и в духовния живот. Всички добродетели можем да сведем до едно триединство: „вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13). Във всеки човек тези три нишки са различно дебели, изтънели или скъсани. Бог иска те да бъдат вплетени в едно здраво духовно въже. Именно това въже ни свързва с Бога, то е нашата връзка с небето. Чрез него Бог ще ни издърпа от мрачния ров, от тинята на греха.
Днешният евангелски разказ, макар и косвено, също разкрива тази духовна истина.
Размисли в Неделя на разслабления
- Детайли
- Радостина Ангелова
В настоящата Неделя на разслабления ми се иска да поразсъждавам какво е да си парализиран в днешно време. Нас и сега ни има. И парализирани, и незрящи, и глухи, и хора с най-различни болести и увреждания… Ние не винаги чакаме ангел Господен да слезе и да раздвижи водата, за да се изцелим като в онази къпалня във Витезда. Ние сме сред вас и понякога просто се нуждаем някой да ни каже добра дума, да ни попита как сме, да ни помогне да се изкачим по стълбите или на тротоара…
Аз, която живея вече почти 47 години с тежка форма на детска церебрална парализа и се придвижвам с инвалидна количка, от време на време се питам: „Защо на мене? С какво го заслужих? С какво не бях достойна Бог да помогне и на мене да проходя? Ако бях здрава или бях по-добре, вероятно щях да имам семейство, деца, да изградя кариера, да пътувам… А сега, докато съм жива, ще се нуждая от чужда помощ…“.
Тома – изповедник на апостолската вяра в Христос
- Детайли
- Иван Димитров
Всеизвестно е определението за светия апостол Тома като „Тома неверни“. И прозвището „неверни“, вярно или невярно, от векове неотлъчно придружава името му, като безспорно хвърля сянка върху образа на този наистина верен и предан Христов ученик.
Кой е всъщност апостол Тома? Родом е от северната област на Палестина – Галилея, както и останалите апостоли на Иисус Христос. По занятие бил рибар като Андрей и Петър от Витсаида, като Яков и Йоан Зеведееви, и Натанаил, и др. Това се вижда от Евангелието според Йоан, където в последната глава се споменават по име няколко от апостолите, занимавали се с риболов, при това не инцидентно, а професионално, за прехрана: „Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му“ (21:2). Както на това място, така също и на други две места евангелист Йоан го определя допълнително с думите „наричан Близнак“ (вж. 11:16; 20:24).
В гръцкия оригинал думата „близнак“ звучи δίδυμος (дидимос). Наистина, в църковната история и в други древни текстове (например в житията на светците) се среща лично име Дидим (Δίδυμος). Но естествено е някой да бъде наричан близнак, защото действително има брат или сестра близнак. В случая обаче думите „наричан Близнак“ не сочат прозвище, прякор, следващ личното име, а са превод на самото име Тома, което е еврейско. Името Тома (на гръцки Θωμᾶς), с което апостолът се именува в Новия Завет, произлиза от арамейското Toma, което означава „близнак“ и е родствено на еврейското tom.
Кого от великите църковни музиканти са наричали „разбойника“?
- Детайли
- Свещ. Ивайло Борисов
От историята на многовековната църковна музика знаем, че тя е имала своите върхове. Разбира се, винаги е имало и хора, които са покорявали тези върхове и са ни оставили като наследство върховните си постижения.
Един от тях е роденият през 1730 г. в Пелопонес, Южна Гърция, велик църковен певец и музикант Петър Пелопонески.
Петър бил служител в Константинополската патриаршия – по-точно бил лампадарий (главен ляв певец) в патриаршеския храм. Макар земният му живот да не бил дълъг – умира ненавършил 50 години по време на страхотна зима и чумна епидемия, творческият му живот бил изключително продуктивен. Петър Лампадарий (прозвище, свързано с певческата му длъжност) съставил и написал певчески книги като Възкресник и Ирмологий, създал редица велики славословия, херувимски песни, причастни и мн. др. Факт е, че и до днес неговите произведения се изпълняват в храмовете и са еталон за класическа църковна едногласна музика.
Христос Воскресе!