Защо искате деца ?

  • 58 302
  • 2 566
  •   1
Отговори
# 2 550
  • София
  • Мнения: 10 428
Е ти защо се разведе, като искаш да предотвратиш "нещастието за децата"? Да бяхте стискали зъби да се търпите в името на децата.

Моля те, не ми отговаряй. Звучи абсурдно и е абсурдно. Дано си разбрала колко абсурдно звучи и осъждането на избора на майка ми. За Фрау нямам съмнение, че няма да ме е разбрала.

# 2 551
  • Мнения: 18 866
Всичко е по-добре от вариант с насилие. И приемните семейства са чудесен вариант, ако детето расте обгрижено и в спокойствие. Насилието е най-страшно.

# 2 552
  • София
  • Мнения: 12 622
Истинско щастие е, че желаещите да определят как и дали другите да се размножават, са малцинство, и дай боже такова да си останат завинаги. Всъщност в свят, в който са мнозинство, аз изобщо не бих живяла.
Само си коментираме. Изобщо не би ми хрумнало да определям другите какво да правят. Като общество трябва да се намесваме, когато дете е подложено на насилие, неглижиране и прочее, другото просто си разсъждаваме като дърти клюкарки на кафе в събота сутрин. Кое е по-хубаво според нас.

И да, кофти бащите са по-зле, по-голямо нещастие, от липсата на баща, никакъв спор няма. Но това не се планира. Тук говоря за планирано нещо. Никой не е искал бащата или майката на детето му да е кретен, да не става или да го няма.

Бъръльо, да не съм родила с идеята да се разведа? И не всеки развод изтрива другия родител от лицето на земята. Някъде да пиша, че тоя родител трябва да живее с другия? Дори не казвам, че може детето да има двама родители от един и същи пол, пак е по-хубаво. А откъде мога да знам, че майка ти е избрала това предварително?! Нито го осъждам, просто не мисля, че е ок и не бих го направила. Ето, тя си е преценила добре, всичко е наред. Не виждам къде е проблема. Да закрием форума, защото всеки си има неизвестна за другите драма и подскача из темите. Аз в теми, по които имам проблем не влизам.

# 2 553
  • Мнения: 3 901
Да имаш баща и да са разведени е съвсем различино изначално да имаш само 1 родител. Хиляди книги има за първичната рана и какво причинява на децата това.
Все пак за 1 дете все още трябват и 2та пола.
Значи някъде там има баща.
И може би други сестри и братя.
И някой ден тези деца с 1 неизвестен родител ще се срещнат като двойка и няма да знаят, че са кръвни роднини.
Случаи всякакви.

# 2 554
  • Мнения: 18 377
Истинско щастие е, че желаещите да определят как, дали и при какви условия другите да се размножават, са малцинство, и дай боже такова да си останат завинаги. Всъщност в свят, в който са мнозинство, аз изобщо не бих живяла.
Не така, важното е да съществуваш, какъв ти е светът (в глобален или в семеен мащаб) - не е важно.

# 2 555
  • София
  • Мнения: 10 428
Аз проблем по темата нямам, Бояна. Ти имаш проблем с избора на другите.

# 2 556
  • Пловдив
  • Мнения: 14 781
Истинско щастие е, че желаещите да определят как, дали и при какви условия другите да се размножават, са малцинство, и дай боже такова да си останат завинаги. Всъщност в свят, в който са мнозинство, аз изобщо не бих живяла.
Не така, важното е да съществуваш, какъв ти е светът (в глобален или в семеен мащаб) - не е важно.
Доста неадекватно възражение. Веднъж обясних защо е такова, втори път няма смисъл.

# 2 557
  • Мнения: 1 421
Всичко има в живота. Факт е, че има самотни родители, които се справят добре; факт е, че има и двойки, които не се справят добре. Зависи от много фактори - здравословно състояние на родителите, психическа устойчивост, интелект, мотивация, социална среда и др.

Също така е трудно да си с тежки увреждания или да имаш дете с такива, но много хора се справят. Аз съм с тежка форма на ДЦП, в инвалидна количка, но ето вече почти 47 години и аз, и родителите ми се справяме. Не се чувстваме нещастни. Познавам и десетки други, които също се справят. Има и самотни майки с деца с увреждания, които се справят. Не е лесно, но не е невъзможно.

Да, тежи ми, че няма да изпитам много неща, които изпитват и постигат здравите хора, но пък аз постигнах други неща. Компенсирам с друго.

Животът е шарен и разнообразен. Нека да приемаме другите хора с уважение - независимо дали са здрави или болни; семейни или несемейни; с деца или без деца; от пълни или непълни семейства и т. н.

Последна редакция: сб, 18 май 2024, 15:04 от Radilena

# 2 558
  • София
  • Мнения: 12 622
Аз проблем по темата нямам, Бояна. Ти имаш проблем с избора на другите.
И къде видя това? Коментираме си нещо, казвам аз какво бих или не бих. И другите като изберат да подскачат все едно за тях говоря, или им знам драмата не ми харесва, но мога ли да ги спра? Хем ме засяга пряко. В случая това не ме засяга не е срещу мен и просто изказвам мнение по принцип. Мога да кажа и, че не е хубаво родителите на децата да се развеждат и не е хубаво, но се случва и аз съм разведена. Това, че съм се развела прави ли развода приятно преживяване за децата? Не, не го прави. Или не можем принципно да обсъждаме харесваме или не харесваме нещо, защото току виж някой бил в графата, която намираме, че вреди, пък на него не му навредило, но все пак трябва да започне да ни дяла на лична основа.
Много нерви тук напоследък, много нещо. По-спокойно да го даваме викам и да отличаваме кога някой ни обсъжда нас лично и с желание да ни съди и обиди, и кога си говори за общи неща, пък това, че някой е в описаната ситуация не е моя вина, нито нещо лично се казва за него. Пийс енд лов!


ПП Хората ги приемаме с уважение, което не пречи да знаем и да искаме да сме щастливо семейни, здрави и богати, защото това е по-добре. Всеки иска да е по-добре, когато може да избира избира това.

Последна редакция: сб, 18 май 2024, 13:27 от Бoяна

# 2 559
  • София
  • Мнения: 12 946
Размножават се тези, които намерят начин. Вече колко морален е този начин е много относително, и зависи не само от начина, но и от хората, техните характери и мотиви. Разбирам мнението, че изначално създавайки дете с един родител, дори не му даваш шанс да има пълния комплект, но разбирам и хората, които поради някакво стечение на обстоятелствата не са намерили друг вариант. Между другото, и много двойки са тотални егоисти, създават детето без да им пука, или с користни цели, понякога партньорът на натиснат или подлъган, понякога като видят какво се изисква, тотално го неглижират или тормозят. Та нито един родител задължително значи егоист или използвач, нито двама гарантират адекватна грижа. Всякакви случаи има и при двата варианта.

# 2 560
  • Мнения: 2 262
Когато си израстнал с един родител може да се получат два крайни сценария. Единият - винаги да си мечтал за двама родители. И вторият - никога да не си усетил нуждата и липсата от втори родител.
Не съм много сигурен, но мисля че всички, които споделят гледните точки тук като деца на самотен родител - са деца на самотна майка. Много по-добра светлина ще даде човек, който е израстнал от най-ранна детска възраст, без да е имал, или да не е виждал и не помни майка си. Тоест израснал със самотен баща (звучи шантаво). Защото едно е да кажеш "няма спомен и не познавам баща си", друго е "никога не съм виждал и не знам коя е майка ми".

# 2 561
  • Мнения: 18 377
Баба ми вече беше старица, когато ми споделяше колко тъжи, че не е отгледана от майка си. Осемдесетгодишна бабичка, която страда, че нямала майка, нищо, че самата тя вече има деца и внуци.

# 2 562
  • София
  • Мнения: 13 613
Ясно е, че това е нещо, което тежи (макар пак да зависи от характера на човека), но надали човек с подобна липса би поискал да не се е раждал по тази причина и да не е имал своя живот, своите деца, своите внуци и т.н.

# 2 563
  • Мнения: 18 377
А, така е, макар че нейният живот си беше тежък, тия дето я отгледали, я биели много, после тя се омъжила, но рано овдовяла, отгледала сама децата си, работейки много, после загуби едното си внуче, имаше заболявания, едното й дете се бори с рака, изобщо не беше голям купон тоя нейния живот, но съдба.

# 2 564
  • Мнения: 379
По принцип децата все държат сметка за нещо в майка си и най-доброто от себе си дадеш вероятно детето ще има някаква детска травма. Имаше една много хубава поговорка, но е дълга, на бързо - една майка искала детето й само да е щастливо и да работи каквото реши, та пораснал синът станал клоун. След време я упреквал - мамо ти защо ме остави да съм клоун, хората ми се подиграват и присмиват, а тя просто искала той да е щастлив и да следва пътя си.
И обратното натискала майката сина да учи и той станал програмист, след време той я попитал с упрек - мамо защо ме накара да работя това, знаеш ли колко съм натоварен, нещастен и самотен. Тааа при децата е така…няма пълно щастие.

Последна редакция: сб, 18 май 2024, 15:10 от Lilince123

Общи условия

Активация на акаунт